в Полезно, Специалисти
Все още няма рейтинг!
БезполезноЛошоДоброМного ДоброОтлично
Бъдете първият, който ще остави оценката си
Loading...
3550

Д-р Тарашоева

Д-р Гълабина Тарашоева - Специалист психиатър, психотерапевтАдрес на д-р Тарашоева гр. София, ул. Атанас Узунов№ 54, ет 2
Телефони 0888 209 929 / 02 981 2299
Email orpheuspsychodrama(@)gmail.com
официален сайт на Д-р Ирена Иванова Минкова www.tarashoeva.com

Д-р Тарашоева

Gabi-21-239x300Д-р Гълъбина ТАРАШОЕВА – Лекар-психиарър, Психодрама терапевт, дипломирана от Стокхолмската психодрама академия и от Психодрама институт за Европа.

Д-р Гълабина Тарашоева е Началник на отделение с висока степен на сигурност в “Областен
диспансер за психични заболявания – София град” ООД (ОДПЗС – София гр.), по-късно пререгистриран като Център за психично здраве проф. Никола Шипковенски ООД.

Психично здраве

Психичното благополучие е важен компонент от дефиницията за здраве на Световната Здравна Организация: Здраве е състояние на пълно физическо, психично и социално благополучие, а не просто липса на болест. Накратко – няма здраве без психично здраве.
В доклада на СЗО от 2001г. Психичното здраве – ново разбиране, нова надежда, е записано:
Развитието на невронауките и поведенческата медицина показа, че както много соматични заболявания, психичните и поведенческите разстройства са резултат от комплексно взаимодействие на биологични, психологични и социални фактори.
Подходящото лечение на психичните и поведенческите разстройства се състои от рационално използване на фармакологични, психологични и психосоциални интервенции, по клинично значим и интегриран начин.
Психотерапията представлява планирани и структурирани интервенции, целящи повлияването на поведението, настроението и емоционалните модели на реагиране на различни стимули, чрез вербални и невербални психологични средства.
Познати са различни разбирания за взаимоотношенията между биологичната терапия/фармакотерапията и психотерапията:
Психотерапията е спомагателен метод, улесняващ фармакотерапията чрез повишаване на сътрудничеството на пациента и семейството за провеждане на основната, биологична терапия.
Психотерапията е второстепенна по ефективност, използва се само там, където фармокотерапията е контраиндицирана – бременни, малки деца, тежко соматично болни.
Фармакотерапията е спомагателен метод, улесняващ основния – психотерапията. Чрез редуциране на симптоматиката, пречеща на психотерапевтичното взаимодействие, медикаментозната терапия създава необходимите условия за провеждането на дълбинния процес на терапевтична промяна.
Фармакотерапията и психотерапията са равностойни, базисни методи, използващи различни пътища за постигане на терапевтична промяна. Двата метода водят до еднакви промени в генната експресия и структурата на мозъка.
За мен биологичната терапия, психотерапията и психосоциалната рехабилитация са различни, взаимно допълващи се пътища, водещи към една цел – развитие на цялостния Терапевтичен процес, противодействащ на патогенния (болестния) процес, с неговите биологични, психологични и социални фактори.
При терапевтичния процес чрез въздействието на комплекс от терапевтични фактори се постига терапевтична промяна.
Има психични състояния, за който и най-добрата психотерапия, и най-опитният психотерапевт не могат да помогнат.
Има психични проблеми, които и най-доброто/скъпото хапче, в подходяща доза и продължителност на прием, не може да разреши!

Психотерапия

Какво представлява психотерапията – изкуство, за което е необходима интуиция, спонтанност, креативност, или наука със съответните рационални основания, логични обяснения и убедителни доказателства? Отговорът на този въпрос е различен за различните методи и според различните автори, но всеки психотерапевтичен метод трябва да е научно обоснован, а практикуването му във всеки конкретен случай е изкуство.
Българската асоциация по психотерапия (БАП), дава следните дефиниции:
Практикуването на психотерапия е цялостно и внимателно планирано лечение или терапевтична намеса, на базата на обща и специална подготовка и познания (теоретична и практическа) за психопатологията, разстройства в поведението, състояния на обърканост, или по-обща необходимост от емоционално психическо развитие и зрялост на личността, свързани с психо-социални и психосоматични фактори и причини. Практикуването на психотерапия се извършва с помощта на научни психотерапевтични методи, при взаимодействие между едно или няколко лекувани лица и един или няколко психотерапевти, с цел намаляване или отстраняване на установените симптоми, за да се постигне промяна в разстройствата на поведението и нагласите, и за насърчаване на процеса на съзряване, развитие, равновесие и благополучие в лекувания човек.
Независимото практикуване на психотерапия се състои в практическото приложение, при най-пълна отговорност на психотерапевта, на дейностите, описани в точка 1, независимо от това дали дейностите се практикуват в качеството на самостоятелно работещо лице (независим, частна практика), или в рамките на трудово правоотношение (в институция, организация, клиника).
Психотерапия е сборно понятие, включващо в себе си нарастващ брой изключително разнообразни методи.
Психотерапията в своя първоначален замисъл е била предвидена за лечение на пациенти с психични разстройства. В тесен, клиничен смисъл този термин се употребява именно като метод за лечение. С времето психотерапевтичните методи придобиват далеч по-широко приложение – за разрешаване на психологични проблеми и конфликти, за личностово развитие и усъвършенстване, за хармонизиране на взаимоотношенията в семейството и в двойката, в помощ на възпитанието и педагогиката, за стимулиране на спонтанността и креативността в театъра и изкуствата, за изграждане на екипи и преодоляване на проблеми в организационната психология и управлението, за разрешаване на противоречия в социалната сфера, и навсякъде, където има човешки взаимоотношения.
Така понятието психотерапия придобива широк смисъл като метод, с който се постига предварително договорена, желана промяна.
Психотерапията в клиничен смисъл не е просто справяне със симптома, тя включва доста по-богат спектър от промени, водещи до личностово развитие.
Груповата терапия се приема за третата революция в психиатрията (първата е освобождаването на психично болните от веригите им, извършена от Филип Пинел през 1792 г., втората – от Зигмунд Фройд през 1893 с въвеждането на индивидуалното лечение посредством психоанализа). Морено екстраполира процесите на груповата динамика точно както Фройд направи това с индивидуалната динамика.
Психодрамата като терапевтичен метод в психиатрията е създадена в началото на 20 век от д-р Джейкъб Леви Морено. По това време все по-голяма популярност придобива психоанализата на Зигмунд Фройд. Морено развива своите идеи като продължение и като контрапункт на психоаналитичното разбиране за личността в здраве и в болест и съответно за лечението на психичните болести. Възгледите си д-р Морено представя в разработените от него ролева теория, теория за спонтанността, която прераства в теория за действието, концепциите за Теле, Енкаунтер, Социален атом и Социално пространство, Социометрия и Групова терапия. Много от идеите му са предвестник на широко разпространените по-късно системен подход и фамилна терапия. Психодрама в широк смисъл съдържа в себе си триединството от психодрама в тесен смисъл, социометрия и социодрама.
Психодрамата изследва интерперсоналните отношения в действие. Действието активира асоциативния поток и на едно психомоторно, физиологично ниво.
В психодрамата личността участва със своите:
Емоции
Когниция
Усещания
Моторна активност
Цел на психодраматичния метод е събуждане на спонтанността и креативността – най-подходящата основа за отговорна дейност към себе си, към човешкото общество и към околната среда.
Като терапия на човешката свързаност психодрамата предлага както отговорността на срещата, така и радостта на автентичността. Личността израства, а ригидността се смалява. Когнитивните умения се изострят, а социалната компетентност се разширява.
Психодраматичната работа води до изясняване на проблемни междуличностови отношения, разрешаване на конфликти, експресия на блокирани емоции, интеграция на изтласкани съдържания и експериментиране с нови нагласи и поведения.
Социодраматичната работа е насочена към конфликтите на групите в предприятия и общности, интерперсоналната зависимост, ролевите конфликти и тиранията на контекста. (Морено)
Психодрамата дава възможност в една допълнителна реалност да се случи това, което не се е случило някога в реалността и не би могло да се случи вече в настоящата външна реалност. Смисълът на това не е просто илюзорно удовлетворяване на желанието. Едно дълбоко и пълноценно преживяно душевно състояние макар и в една допълнителна реалност на психодраматичната сцена, (напр. на получаване на майчина ласка и грижа, каквато в детството не е преживявана) , може успешно да бъде интегрирано в субективната психична реалност на индивида, така че да доведе до необходимата корекция в неговия цялостен емоционален опит.

Психодрама

Психодрамата като метод за терапия на психотично болни се прилага от Д-р Джейкъб Леви Морено в неговия санаториум в Бийкън, щата Ню Йорк, където работи както във фамилен, така и в групов и в индивидуален формат с тези болни. Там, заедно с пациента Морено настанява и неговия брачен партньор или родител, а когато се налага и други значими фигури от социалния атом на пациента, и те участват във фамилните сесии заедно с него. Освен това пациентите, а понякога и близките им участват в груповите сесии. В санаториума също така живеят и обучаващите се в психодрама студенти на Морено, които участват в терапевтичните сесии като професионални помощни Азове.
Както Зерка Морено обича да казва, психодрамата е един мощен инструмент. Подобно на остър скалпел в ръцете на добър хирург, с този инструмент могат да бъдат облекчени страданията на много пациенти. Но ако този инструмент попадне в ръцете на неопитен или недобронамерен човек, той може да е много опасен.
Затова е много важно психодраматичният метод да бъде използван само от специално обучени професионалисти, преминали пълния цикъл на обучение – собствен преживелищен опит с психодрама, теория и собствена практика под супервизия. Българската асоциация по психотерапия (БАП), член на Европейската асоциация по психотерапия (ЕАП) (European Association for Psychotherapy), е Национална организация присъждаща Европейско удостоверение по психотерапия (ЕУП). БАП е изградила регистър на правоспособните психотерапевти на базата на стандарти за обучение и практикуване, съответни на тези на ЕАП. Този регистър на правоспособните психотерапевти е достъпен за всеки интересуващ се – може да бъде намерен в сайта на БАП. Ако търсите правоспособен психотерапевт, освен в сайтовете за реклама, можете да проверите и в този регистър.
Не по-малко важни са спазването на етичните норми, търсенето на супервизия при затруднения и принадлежността към професионална общност. Членуващите в БАП психотерапевти са обвързани със спазване на етичен кодекс.
Поради това, че преживелищният свят на психотерапевта е също терапевтичен инструмент, той трябва да полага специални грижи за поддържането му в добра форма. Постига се чрез супервизия, групи за помощ на помагащите, взаимна интервизия, балинт групи, сесии за дебрифинг. Не случайно съществуват и определени изисквания към личността на бъдещия психодраматист, описани в съответните обучителни програми. Практикуването на психодрама може да носи на терапевта много положителни емоции и удовлетвореност, но често може да бъде изключително натоварваща и изтощителна работа.
И нека не забравяме, че в края на живота си Морено е пожелал да бъде запомнен като човекът, който внесе смеха в психотерапията.

Psychology Counseling

Д-р Тарашоева

Вижте по-голяма карта
Д-р Тарашоева