в Полезно
3924

Стари лекарства

От болната глава на здравата

Едно от лекарствата, които присъстват във всяка домашна аптечка е аналгин. Пием го при всякаква болка и разчитаме да ни оправи, а той е забранен за употреба в голяма част от света. В Австралия и Великобритания не се използва от 1965 г. През 1977 е спрян от продажба в САЩ. В Италия е забранен от 1979, в Германия от 1987, а в Испания от 1989 г. Основата на аналгина – метамизол натрий е синтезирана в далечната 1920 г. и за времето си показва висока ефективност и по-малко странични ефекти, в сравнение с други лекарства. Това е причината бързо да завладее световния лекарствен пазар.

По-късно се разбира, че аналгинът има доста странични ефекти, при това и доста опасни като анафилактичен шок и тежки нарушения на кръвообразуването.

Бърза помощ с полу-антибиотик

Разпространеното мнение за бисептола е, че той е полу-антибиотик. Но това полу- не означава безопасност, а по-скоро отсъствие на лечебен ефект. Преди 20-30 години го изписваха толкова често, че болестотворните микроорганизми отдавна са изработили устойчивост към него.

Бисептолът не е за простуда. Той е предназначен да се бори с причинителите на цистит, простатит, бронхит, отит, синузит, дизентерии и салмонелоза, но всеки, който го е пил напоследък знае, че след него се налага прием и на антибиотик. Знаем,че антибиотиците са сериозни лекарства и когато се самолекуваме, прибягваме до бисептол като към нещо по-малко безопасно. При продължителен прием, бисептолът предизвиква обширни алергични реакции. В Англия е забранен за деца до 12 години, поради риск от токсично действие.

Познатото лекарство означава проверено лекарство

Това се отнася за такива стари препарати като тетрациклина. Купуваме си го на принципа „едно време мама ме лекуваше с него“. Обаче рискуваме да пострадаме от токсичното му действие и отново да нахраним армия от привикнали към действието му бактерии.

Тетрациклиновият мехлем за очи също е стар и токсичен препарат, към който често посягаме при конюнктивит. Истината е, че действието му се равнява на настойка с билков чай. Възпалението все някога ще си отиде, но ще остане рискът конюнктивитът да се завръща отново и отново, а синдромът на сухото око да остане.
При вирусни конюнктивити е необходимо комплексно лечение с капки за очи с антибактериален, противовирусен и противогъбичен ефект. И накрая на лечението – сълзозаместителна терапия. Дозите и схемите се определят единствено от лекар.

Сърцето се вълнува

Още един мастодонт, познат ни още от времето, когато бабите ни се лекуваха с него е валидолът. По традиция, валидолът се употребява за много неща, свързани със сърцето и душата – от лошо настроение до високо кръвно и болки в сърдечната област. От поне 20 години лекарите повтарят, че валидолът е по-скоро плацебо, отколкото лекарство, но почти всяка жена го носи в чантата си – за в случай на вълнение.

Валидолът притежава леко съдоразширяващо и сънотворно действие и това е всичко. Дори съдоразширяващото действие е под въпрос. Под въпрос е и това, дали наистина успокоява сърцебиенето или действието му се дължи единствено на ментовия вкус и може да бъде заменен от един бонбон „Лукче“.