в Полезно
БезполезноЛошоДоброМного ДоброОтлично (Гласували 2 - Рейтинг: 5,00 от 5)
Loading...
31259

Деменцията обичайно се изявява след 50 годишна възраст и нейната честота нараства във всяка следваща декада.

С удължаване на живота на населението, се увеличава и броят на страдащите от това тежко опустошаващо личността заболяване. В процеса на стареене на човешкия организъм се развиват множесто съдови патологични процеси, които засягат артериалната система, включително коронарните и мозъчните артерии. Заедно с това, при над 50% от хората над 50 години, се установява артериална хипертония.

Артериалната хипертония и атеросклерозата са в основата на сърдечно-съдовите и мозъчносъдовите заболявания.

Ефективното им лечение в страните с висок жизнен стандарт, доведе до намаляване на заболеваемостта и смъртността от тях. Добре известно е, че у преживелите тежки сърдечни и мозъни инфаркти, постепенно се снижава интелекта и намалява възможността за справяне с ежедневието. Нещо повече, натрупани са доказателства, че асимптомните мозъчни инфаркти, при които липсва двигателен дефицит, причиняват също когнитивен упадък. Затова вниманието на учените е насочено към изучаване на т. нар. субклинична, или асимптомна мозъчно съдова болест, която предхожда мозъчните инсулти, когнитивния упадък и съдовата деменция.

Видове деменция, симптоматика и лечение

Асимптомни форми

Асимптомните форми на мозъчносъдовата болест са асимптомните инфаркти и атрофиите на мозъка, асимптомните стенози на каротисните и на други мозъчни артерии, както и асимптомните промени в бялото мозъчно вещество. Основното, което ги обединява е, че те биват откривани случайно при изследване с невроизобразяващи (компютърна томография и магнитнорезонансна томография) или ултразвукови методи.

Изследваният не подозира, че вече има промени в мозъка си, които го застрашават с инсулт и/или с деменция.

От друга страна са получени данни, че клиничната изява на болестта на Алцхаймер след 50-55 годишна възраст също се предхожда от дълъг асимптомен период (10-20 години) на дегенеративни и невротрансмитерни промени в мозъка.

Въпреки, че не са напълно изяснени механизмите за възникване на двата основни видове деменция – дегенеративна (болест на Алцхаймер и др.) и съдова деменция, едно е сигурно, че във възрастта между 40 и 60 години в мозъка настъпват и съдови, и дегенеративни промени, които са генетично детерминирани и в зависимост от влиянието на различни други вътрешни или външни фактори, се проявяват в различна степен у всеки индивид. Развитието на тези процеси продължава години преди клиничната изява на съдовото, дегенертивното или смесеното съдово-дегенеративно мозъчно заболяване.

Някои от съдовите патологични процеси, които несъмнено протичат у лицата със съдови рискови фактори, имат общи патогенетични механизми и водят до хронична мозъчна исхемия, хипоксия, намалена консумация на глюкоза в мозъка и персистиращо „тихо“ възпаление. Тези промени могат да причинят постепенно понижаване на паметта, вниманието, обедняване на речта и възможностите за справяне в ежедневието, или да доведат до възникване на мозъчни инфаркти с фатален край, или с тежка инвалидизация.

Съдовите рискови фактори като артериална хипертония, атеросклероза на мозъчните артерии, исхемична болест на сърцето, предсърдно мъждене, захарен диабет, дислипидемия, метаболитен синдром, обструктивна сънна апнея, тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, затлъстяване, намалена физическа активност и други, са обект на интензивна профилкатика при сърдечно-съдовите и мозъчносъдовите заболявания.

Получените данни, че тези и други фактори и заболявания влошават познавателните функции на мозъка подсказват, че профилактиката на деменциите е най-важната интервенция за тяхното отлагане или предотвратяване. Още повече, че на този етап няма ефективно лечение на деменцията и разполагаме с медикаменти, които само леко забавят, но не прекъсват прогресията на процеса. Затова е целесъобразно рисковите и протективните фактори за деменция да бъдат внимателно проучвани, за да може да се провежда интензивна профилактика, чиято цел е отлагане и дори предотвратяване на когнитивния упадък.

В този ред на мисли, идентифицирането на рисковите фактори би трябвало да започне рано – още в средна възраст (40-60 години), когато стартират първите промени в мозъчните съдове и тъкан, които все още са обратими (асимптомна фаза на мозъчносъдовата болест и пре-дементната фаза на болестта на Алцхаймер), за да бъдат интензивно лекувани с медикаментни и немедикаментни методи, включително с промяна в стила на живот. Така, може да се очаква понижаване на честотата на когнитивните нарушения при лицата, които нямат клинично изявена мозъчносъдова болест (инфаркт или кръвоизлив), но са носители на съдови рискови фактори.

Артериална хипертония и риск от когнитивни нарушения и деменция

Артериалната хипертония е най-силният рисков фактор за мозъчни инфаркти до 65 годишна възраст, който е доказано, че може да бъде успешно лекуван. Контролираното системно лечение на артериалната хипертония води намаляването на честотата на инфарктите на мозъка с 80%. Тя е и най-важният доказан рисков фактор за съдово когнитивно нарушение и съдова деменция при възрастни лица без анамнезни и клинични данни за мозъчни инсулти.

Подчертана е ролята на повишеното систолно артериално налягане в средна възраст, за влошаването на когнитивните функции в по-късните етапи от живота. Установено е, че колкото по-високо е систолното артериално налягане, толкова по-бързо прогресира когнитивното нарушение до деменция.

Друго проучване показва аналогична връзка между високото диастолно артериално налягане в средна възраст и когнитивния дефицит. Резултатите от клиничните изследвания доказват, че при лица с недобре контролирана, или с нелекувана артериална хипертония в средна възраст, се увеличава риска от съдова и от деменция на Алцхаймер.

Някои обзервационни проучвания, които са провеждани при лица над 65 годишна възраст, не разкриват връзка между повишените стойности на артериалното налягане и влошаването на конгнитивните функции. Това подсказва, че както и при мозъчните инсулти, артриалната хипертония е много силен рисков фактор за развитието на интелектуален упадък до 65 годишна възраст. В този период тя бавно уврежда малките артерии, кръвоснабдяващи важни структури в мозъка, свързани с паметта и интелекта.

артериална хипертония и съдови рискови фактори

Артериалната хипертония

Тя е тясно свързана с болестта на малките мозъчни съдове, която се характеризира с фибрионоидна некроза, липохиалиноза и артериосклероза. Намаленият приток на кръв към тези зони води до метаболитни дисфункции и „тихо“ възпаление, а по-късно и до структурни промени в бялото мозъчно вещество, ограничени атрофии на сивото вещество в кората на мозъка и асимптомни мозъчни инфаркти.

Намаленият кръвоток към тези части на мозъка е ключов фактор за разгръщането на когнитивни нарушения и на съдова деменция. Следователно, лечението на артериалната хипертония в средна възраст, е от изключително важно значение за профилактиране на когнитивния упадък в по-късна възраст. След 65 г. възраст, когато атеросклеротичните и дегенеративните процеси са твърде напреднали у лица със съдови рискови фактори, ролята на артериалната хипертония за влошаване на когнитивните функции се променя.

Получени са данни от редица клинични проучвания, че както високите, така и ниските стойности на артериалното налягане, могат да влошат когнитивния капацитет при много възрастните лица. Това е резултат от нарушената мозъчна авторегулация при дългогодишна артериална хипертония и е в подкрепа на хипотезата за многофакторната патогенеза на деменцията. Така, понижаването на артериалното налягане под определена стойност, може да влоши снабдяването с кръв в определени зони на мозъчната тъкан и да доведе до неврологична дисфункция, в това число и интелектуална.

Резултатите от тези мултицентрови проучвания наложиха корекция в прицелните стойности на артериалното налягане в консенсусите за лечение на артериалната хипертония при много възрастните лица със съдови рискови фактори, към по-високи стойности, от по-рано дефинираните. Задно с това се препоръчва да се индивидуализират прицелните нива на артериалното налягане, в зависимост от останалите рискови фактори и след оценка на мозъчния кръвен ток с ултразвукови и/или други методи. Данните от много изследвания подсказват, че и в средна и в по-напреднала възраст е обоснавано периодичното провеждане на прецизни невропсихологични тестове за оценка на когнитивния статус и вземането им в съображение, при избора на антихипертензивните медикаменти и при определяне на прицелните нива на артериалното налягане, особено при наличие и на други съдови рискови фактори.

В заключение, лечението на артериалната хипертония и на съпровождащите рискови фактори е мултидисциплинарен проблем

Проблем, който може да бъде ефективно решен от мултидисциплинарен екип. Освен кардиолог, логично е да бъдат включени и невролог, клиничен невропсихолог и неврорентгенолог, с цел запазване на интелектуалната, двигателна активност и качеството на живота на болния. Комплексното лечение на артериалната хипертния и съпровождащите я други съдови рискови фактори е важен елемент от профилактичната стратегия за запазване на познавателните функции на мозъка до дълбока старост.

Доц. Д-р Петя Минева, дм
Специалист по нервни болести, ултразвукова диагностика на нервната система, клинична невропсихология и медицина на съня
Тракийски университет, медицнски факултет, гр. Стара Загора
Университет „Проф. Асен Златаров“, гр. Бургас

Виж повече информация за деменцията – Здравен Справочник