Loading...В нашата страна има и друг сериозен проблем – ниска раждаемост, отрицателен демографски прираст, значими миграционни процеси и силно превалиране на относителния дял на хората над 65 години. Това налага удължаване на пенсионната възраст, процес, който протича не само у нас, а и във всички европейски държави.
Следователно се поражда необходимост, хората да запазят своята интелектуална и професионална активност до 65-70 г. възраст и да участват в създаването на материални и духовни ценности, както и услуги за бита и производството.
Първото описание на болна с деменция е публикувано от д-р Алцхаймер в началото на ХХ век. Днес най-често срещаният вид деменция носи неговото име. В продължение на десетилетия се е смятало, че това е психично заболяване и поставянето на диагнозата е било възможно само с аутопсия.
В последните двайсет години знанията за деменцията, въпреки все още недостатъчни, са увеличени многократно. Благодарение на постиженията на постоянно усъвършенстващите се невроизобразяващи методи, на клиничната невропсихология и на генетиката, днес ние можем да диагностицираме заболяването в най-ранните му стадии с точност 90-95%. Установени са етиологични фактори за възникването на деменция, някои от които са лечими, както и рискови фактори, които ускоряват нейното развитие.
Тяхното елиминиране, би могло да отложи началото на тежкото заболяване. Не на последно място са подобрени грижите за тези болни и тяхното качество на живот. С термина деменция (оглупяване) най-общо се описва загубата на памет.
Добре известно е, че напредването на възрастта, т. е. нормалното остаряване на човека, е свързано с нарушения в паметта, които се проявяват предимно с намалена, най-често – забавена способност за припомняне на информация и по-бавно заучаване на нова. Този процес обаче, не е свързан с нарушено функциониране в ежедневието, съхранени са социалните контакти и професионалната изява на личността.
Деменцията е заболяване, при което има значима загуба на памет. Постепенно се разгръщат неспособност за заучаване на нова информация и припомняне на предишни знания. Заедно с това обаче, се влошават концентрацията и разпределението на вниманието. Намалява способността за адаптация. Болните са дезориентирани за време и място, проявяват склонност към скитничество.
Снижава се интелектът им, променят се емоциите, настроението и поведението. Настъпва постепенна изолация и се прекъсват социалните контакти. Наблюдава се прогресивен упадък на личността, свързан с трудности при справяне с ежедневните дейности – загуба на възможност за ползване на домакински и други уреди (телефон, часовник, компютър), пазаруване, готвене, шофиране и управление на финансите. Това води до пълна невъзможност за самостоятелно обслужване и необходимост от чужда помощ.
Заболяването се дължи на патологични изменнения в мозъка, предимно в мозъчната кора и в хипокампа, където се развиват тежки атрофии и дегенеративни, дисметаболитни и съдови изменения, водещи до дисбаланс и тежък дефицит на някои невромедиатори.
[/note]Деменцията е проява на различни заболявания. В 50%-80% от случаите тя се дължи на болестта на Алцхаимер. В около ¼ – тя е резултат на съдови заболявания на главния мозък – т. нар. съдова деменция. В останалите случаи се изявява в хода на други дегенеративни заболявания на мозъка с двигателни нарушения (фронто-темпорална деменция, болест на Паркинсон, деменция с телца на Lewy и др.), на токсични, на инфекциозни, на метаболитни и други болестни процеси. В около 15% деменцията е „смесена“ – дегенеративно-съдова.
Резултатите от последните научни изследвания показват, че безсимптомният стадий на деменцията, когато започват и прогресивно се развиват патологичните промени в мозъка, предхожда с около 15 – 20 години първите клинично изявени паметови нарушения.
Получени са данни, че лекото когнитивно нарушение в зряла възраст, изразяващо се предимно с леки нарушения в паметта, е много често началото на деменция. По-нови данни показват, че то дори е свързано с по-висока смъртност.
Следователно, възрастта между 40 и 60 години, която е целева за профилактика на сърдечно-съдовите и мозъчносъдовите заболявания, е много важна за провеждане и на профилактика на застрашените от деменция. През този възрастов период, у лицата със съдови рискови фактори, като хипертонична болест, захарен диабет, атеросклероза на мозъчните артерии, сърдечни заболявания, дислипидемии, обструктивна сънна апнея и др., се развива т. нар. субклинична (асимптомна) мозъчносъдова болест. Тя се характеризира с намален кръвоток и снижен метаболизъм в определени региони на мозъка, водещи до невротрансмитерни и структурни промени в мозъчната тъкан, които предхождат мозъчните инфаркти и съдовата деменция. Установена е връзка между прогресирането на интелектуалния упадък и тежестта на рисковите фактори.
Тези данни са в подкрепа на концепцията за хетерогенната етиопатогенеза на деменцията, при която си взаимодействат генетични, дегенеративни, метаболитни и съдови рискови фактори. Това поражда необходимостта от ранно откриване на лицата с висок риск от интелектуален упадък и дава основания да се търсят чувствителни невропсихологични тестове и други лабораторни и генетични маркери, както и невроизобразяващи методи за ранна диагноза, профилактика и лечение.
Естествено възниква въпросът: как можем да постигнем това?
На първо място, като започнем да информираме обществото, че има такъв здравословен проблем и че той може да бъде предотвратен или отложен. Световната медицинска наука и практика постигна забележителни успехи в профилактиката и лечението на сърдечно-съдовите заболявания. Сега на преден план излиза грижата за мозъка, чието лечение е все още трудно, недостатъчно ефективно и скъпо струващо. Акцентът се поставя на профилактиката за забавяне на патологичните промени в него. Вниманието е насочено към отстраняване и/или повлияване на причините и рисковите фактори. Силно застрашени от развитие на деменция са лицата с депресия в късна възраст, ниско образование, леко когнитивно нарушение и родствени връзки с боледували от деменция. Доказано е благоприятното влияние на физическата активност и на „средиземноморската диета”.
В някои университети на САЩ са разработени тестове за „самооценка“ на лицата, които смятат, че имат нарушения в паметта. В ерата на интернет те са достъпни, спестяват време и елиминират стреса при изпълнението им в кабинета на лекаря. Пациентът извършва задачите в теста самостоятелно в домашна обстановка, след което го представя на специалист за диагностична оценка. За съжаление тези тестове все още не са валидизирани на български език и не са приложими на този етап у нас.
И все пак, как да преценим сами дали забравянето, което напоследък сме регистрирали и започва да ни тревожи, е патологично, или не, когато сме на възраст около 40-50 години?
Първата крачка към това може да бъде посещение при невролог с клинична насоченост към мозъчносъдови заболявания, клинична невропсихология и деменции за провеждане на невропсихологични тестове, Доплерова сонография и други инструментални и лабораторни изследвания. Това би поставило началото за идентифициране на индивидуалните рискови фактори и на процес на колаборация между лекар и пациент за тяхното отстраняване и/или лечение. Защото здравето ни е в нашите ръце и зависи от нас самите, не е резултат на еднократно въздействие, а е процес, ангажиращ десетилетия. Взаимоотношението лекар-пациент всъщност е взаимоотношение на сътрудничество. И двете страни имат една и съща цел – по-доброто здраве и качество на живот на пациента.
Доц. Д-р Петя Минева, дм
Специалист по нервни болести
Доплерова сонография, клинична невропсихология и медицина на съня
Тракийски университет, медицнски факултет, гр. Стара Загора
Университет „Проф. Асен Златаров“, гр. Бургас
