в Полезно
БезполезноЛошоДоброМного ДоброОтлично (Гласували 4 - Рейтинг: 4,50 от 5)
Loading...
3428

Статията е част от интервю с д-р Мандажиева, алерголог, МЦ Искър за списание Medicart

Много често общопрактикуващите лекари се отнасят с известно недоверие и несигурност по отношение на лечението на алергиите, поради което не лекуват или забавят терапията. Какво бихте препоръчали в тази насока?

Оправдани са недоверието и несигурността на колегите, защото алергологията буквално „галопира“ в своето развитие в последните години. Непрекъснато се акумулират знания по отношение на алергените – много протеини се класифицират като „алергогенни“, докато за нито един белтък не е доказано, че не може да бъде „алерген“. Откриват се нови алергенни протеини, които принадлежат към нови алергенни фамилии.

Откриването на алергенните молекули, отговорни за сенсибилизацията и въвеждането им в алергологичната диагностика позволи идентифициране на първичните, истинските алергени, факт с особенна важност в диагностиката на кръстосаната алергия. Самите ние, алерголозите, с много усилия успяваме да сме в течение на последните новости в развитието на алергологичната наука, а какво остава за общопрактикуващите лекари, които трябва да познават и да лекуват заболявания от всяка специалност.

За да е по-лесно в ежедневната практика както за лекарите, така и за пациентите, е необходимо да се внесе яснота в терминологията на алергичните заболявания и да бъдат разбрани иницииращите механизми на една алергична реакция.

Alergiata e zabolyaane na celia organizam

Да започнем от там: какво е свръхчувствителност и какво е алергия. Двете понятия невинаги съвпадат.
Терминът свръхчувствителност обединява възпроизводими симптоми в резултат на действие на стимули в доза, толерирана от здравите хора. Алтернативното понятие чувствителност, към което принадлежат полисимптомните реакции към зъбна амалгама или електрически вълни, непоносимостта към лекарства или реактивността към различни химични субстанции, не може да се идентифицира с алергия.

Понятието „алергия“ представлява реакция на свръхчувствителност, която се развива по специфични имунологични механизми. Когато такъв механизъм не може да бъде доказан, се използва терминът неалергична свръхчувствителност.

Медиирани алергични реакции от бърз тип

Алергията може да бъде lgE – медиирана (с продукция на антитела от клас lgE) и клетъчно – медиирана. Това фундаментално разделяне е изключително полезно в практиката. При повечето пациенти със симптоми от страна на лигавиците, горните дихателни пътища и гастроинтестиналния тракт се установяват антитела от клас lgE, изработени в организма в резултат на среща с алерген, и може да се каже, че тези пациенти имат lgE – медиирана алергия. Обикновено това са бърз тип алергични реакции и заболяванията, които протичат по този механизъм, са алергичен ринит, алергична бронхиална астма, някои фенотипове атопичен дерматит, уртикария, анафилаксия и конюнктивит.

Склонноста на организма да произвежда lgE – антитела в отговор на среща с алергена е известна под понятието атопия. Към lgE – медиираните алергични реакции от бърз тип спадат много лекарствени реакции, при които могат да се наблюдават кожни прояви – ангиоедем и уртикария, бронхоспазъм и анафилаксия. Алергията към храни – фъстъци, риба, морски дарове, също може да бъде от бърз тип, с производство на lgE антитела.

Важно е да се познава имунологичния механизъм на алергичните заболявания, защото това ни улеснява в избора на диагностичен метод. При lgE – медиирани заболявания се започва с кожноалергично тестуване и изследване на специфични lgE – антитела в серума, тестове, които възпроизвеждат и потвърждават механизма на алергичната реакция.

Медиирани алергични реакции от бавен тип

Картината се усложнява много, когато към свръхчувствителност, индуцирана от алергично възпаление, се прибавят неалергични стимули като инфекция, иританти, медикаменти, физическо натоварване. Тези фактори отключват или агравират симптоми, типични за алергия. В конгломерата на не-lgE – медиираната алергия възпалението се оркестрира от алерген-специфични лимфоцити с основен нозологичен представител алергичния контактен дерматит и антитела от клас lgG, които се изработват при анафилаксия, причинена от имунни комплекси – например при приложение на „Декстран“ или в случаите на серумна болест.

Много лекарствени реакции, протичащи с макулопапулозни обриви, булозни ерупции и ангажиране на черния дроб и други вътрешни органи, протичат с участието на активирани лимфоцити и се приемат за алергични реакции от забавен тип. Средство на диагностичен избор в тези случаи са епикутанното тестуване, интрадермалният тест, тест за определяне на лимфоцитната трансформация.

Припомнянето на класификацията и основните патогенетични механизми има значение в практиката на общопрактикуващия лекар, защото се въвежда яснота в клиничната картина, подпомагат се диагностиката и на временното терапевтично поведение.

За колегите, от първа линия е най-важно да имат увереност в случаите на медикаментозна алергия. Изхождайки от основния тип алергична реакция и съответните заболявания, е по-лесно да се назначат съответните тестове и изследвания и да се определи лечение.

При общопрактикуващите лекари идват пациенти с множествена нозология, приемащи по много и различни лекарства. На този фон, в случаите на уртикария и ангиодем, бронхоспазъм при недиагностицирана досега бронхиална астма, водниста ринорея, макулопапулозен раш, екзематозен обрив след локална терапия най-често се късае за медикаментозна реакция.

  • 2

    публикации

  • 0

    коментари

  • 0

    Разглеждания