Loading...Все още битува мнението, че пробиотиците са задължително лекарствени препарати. Живите култури полезни бактерии влизат в състава както на медикаментите, така и на редица храни.
Най-известният и ефективен пробиотик е Lactobacillus Bulgaricus – българско откритие още от началото ХХ век. Свойствата на тази бактерия, съдържаща се в киселото мляко и други млечни продукти, продължават да се използват от древността до наши дни като основен пробиотик от ежедневното хранене. В симбиоза с Lactobacillus Bulgaricus в киселото мляко живее още една полезна и известна бактерия – Streptococcus Thermpphilus.
Най-голямо количество от полезните микроорганизми се съдържат в млечно-киселите продукти със срок на годност до 3 дни. За съжаление, голяма част от промишлено произведените кисели млека в магазините, многото пастьоризирани и стерилизирани продукти можем да обявим за „мъртви“ и безполезни за здравето. Тези храни са вкусни, съдържат много калории за утоляване на глада но не са пробиотици.
Трябва да търсим продукти с истински, живи бактерии и да ги употребяваме всеки ден в студен вид или на стайна температура. Всяко загряване над 40 градуса е пагубно за полезните бактерии.
Кои са най-разпространените храни-пробиотици?
1. Млечни храни
Домашното кисело мляко и руският кефир, който се продава в много български магазини са най-богатите хранителни пробиотици. Кефирът съдържа повече от 10 вида полезни бактерии, получени по естествен природен способ, които още не могат да бъдат пресъздадени по изкуствен начин. Киселото мляко, кефирът и други млечни продукти помагат да се поддържа здравето на деца и възрастни. Богати на пробиотици са изварата и сиренето. На 1 грам сирене се падат по 100 милиона полезни бактерии и затова трябва да се консумира ежедневно, дори и само по 50 грама. Вече се прави специално сирене, при чието производство, още докато е в течно състояние, се добавят живи бактерии и продуктът се обогатява допълнително с млечнокисели микроорганизми.
2. Кисело зеле
Киселото зеле съдържа също толкова пробиотици, колокото и качествените млечни продукти. Полезните микроорганизми превъзхождат всички изкуствено създадени пробиотици, независимо от технологията, използвана за създаването им. Изкуствените пробиотици често умират под действието на стомашните сокове, а киселото зеле свободно попада във всички черва, активира храносмилането и укрепва имунитета.
3. Мисо – супа
Популярността на японската кухня прави достъпни много нови храни, в това число и супата от ферментирала соя – Мисо. Тя съдържа не само живи бактерии – около 160 вида чисти култури, но и много витамини, минерали, аминокиселини и други, полезни за здравето, вещества. В Япония се смята, че тази супа извежда от организма радиоактивни вещества. Полезни са и други соеви храни като тофу и соев сос.
4. Домашни туршии
Любимите кисели краставички, карфиол, моркови и цялото разнообразие от зеленчуци в разсол, подложени на естествен ферментационен процес съдържат живи полезни бактерии. Ферментите способстват тяхното размножаване.
5. Други
Пробиотиците се намират в толкова много храни, че няма начин да не ги приемаме ежедневно. Достатъчно е да предпочетем ръжен хляб или такъв с естествена закваска, да сложим в салата повече кромид или праз лук, а към десерта да добавим банан или черен шоколад.
За поддържане на здрава чревна микрифлора не е задължително постоянно да пием лекарствени препарати. Ежедневната употреба на 2-3 продукта, съдържащи пробиотици ще ни накара да забравим какво означава нарушение в работата на чревния тракт и дисбактериоза.
